Парад
ПАРАД
Заспали мигове потъват в здрача –
на спомените в празното легло.
За тях не може никой да заплаче,
че времето така върви – само...
И скърца под годините човекът,
забравил как от болка се крещи,
забравил за щастливите пътеки
и огъня във себе си дори...
Спокойно е приел, безмълвен, жребия
и няма писък, който да смути
подземното дълбаене на червея,
на листопада мъртвите очи...
Достигнал до ръба на естеството –
на крачка от душевния погром –
той вижда във отвъдното живота
и чува на земята всеки стон...
А после?! После почва отначало.
Животът е безкраен кръговрат
и неусетно, но незакъсняло
минава всичко – като на парад!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
