Ледено сърце ти нямаш,
ледена усмивка - също!
За какво ми даваш лед тогава,
страстта ми искаш ти да охладиш!

Страстта се потушава и охлажда,
но само за миг, ден или година!
Веднъж появила ли се е,
винаги и завинаги ще я има.

Това не е като леда,
да го стопиш или изпариш!
Тя е като пръста, която в кал
превръща се, щом с вода я смесиш.

Като скалата, която вятърът
руши и разпрашава.
Въпреки това скалата си остава,
макар отишла на друго място!

Както и да я преобразуваме,
променяме или даже заблуждаваме.
Тя си остава страст и винаги я има,
имало е, и ще я има в нашите души!