31 jul 2019, 15:17

Парченца

958 0 0

Насаме.

Заради онези сълзи,

дълго стържещи горчивината.

Намериха дъното ти.

 

Насаме, насаме.

Далеч от непоносимата тълпа,

чуждите погледи, въпросите им.

Израженията, израженията...

Протяганията към теб,

когато те няма.

Защото те няма.

Всичко е късно, нищо е навреме.

Самотата е глуха приятелка,

затова единствено вярна.

 

Насаме, насаме, насаме.

Тичай, скрий се, изчезни.

Потъни в тъмнината,

в нея има близост.

Истинска, дълбока, неосъждаща -

колкото да се сринеш

до спокойствие.

Близостта

на свободното отчаяние.

Нея търсиш в хората.

 

Пътят към себе си.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....