Луна без гащи
Меко да пише с молив
И никой да не й брои бирите
Консумация
Молив „Литъл президент” Хаш Бе
Ако сте муха
Значи потривате
Израстъците си замислено
И денят ви
Ще е еднодневен
Пляс!
Естествено
Като пристрастие
Един дзен учител...
Пляс!
Зрънце непосилна красота
Изрязано
И запечатано
Пляс!
„Махабхарата” „Рамаяна” –
Може би най-старите
Поеми
Така пише
Не затваряй очи
Може би си седнал
Върху зрънце
Очите твои не затваряй
Любов
Един дзен учител...
Пляс!
И още е писано
С
И А
П Н
О
Е
Когато пеперудите имат
Време да ни запомнят
И камъкът
Е цъфнал непринудено
Ще чуеш песен
И името ти ще те намери
Пляс!
Обгръщаш сърцето
Си
С лапа
Потичаш като минута
Пляс!
Един дзен учител...
20.6.2009г.Пловдив
© Донърджак Todos los derechos reservados
не че е нужно... но...
чудех се до колко името ни дефинира...
или ние го самоосъществяваме чрез вменените ни от нечий друг опит значения...