dragon (Никица Христов)
220 657
14 oct 2009, 12:51

Печалбарят 

  Poesía » Otra
645 0 3

Настанаха тежки времена,

работи по цял ден навън,

прибира се късно вечерта -

няма време дори за сън.

 

За какво работи там,

за хляба или за богатите,

няма почивка, няма празник -

ден след ден минават датите.

 

Печалбарят, тъжен и изморен,

работи усърдно, не спира,

а каква ще му е работата,

самият той не може да избира.

 

Слънце ли е, дъжд или сняг,

напоследък и той не разпознава,

вкъщи е жената, гладни са децата -

нали и на тях трябва да се дава?

 

Работни дни и години се редят,

печалбарят вече не чувства живота,

пада той във вечен сън -

оставя на своите тъгата и имота.

 

Жената остава сама с децата.

Малкият вече слуша своя батко,

къщата им малка край реката -

запазва спомена им за татко.

 

 

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • и аз така мисля, че пожечето хора го живеят така...
    Благодаря за коментарите!
    Много поздрави!
  • Това е истината за повечето хора.Да!
  • жесток е животът, който описваш.
    За жалост повечето от нас го живеем
    и не умеем
    да го овладеем
    и да погледнем красотата до нас с очи чисти.

    Пожелавам ти да умееш!
Propuestas
: ??:??