Печалбарят
Настанаха тежки времена,
работи по цял ден навън,
прибира се късно вечерта -
няма време дори за сън.
За какво работи там,
за хляба или за богатите,
няма почивка, няма празник -
ден след ден минават датите.
Печалбарят, тъжен и изморен,
работи усърдно, не спира,
а каква ще му е работата,
самият той не може да избира.
Слънце ли е, дъжд или сняг,
напоследък и той не разпознава,
вкъщи е жената, гладни са децата -
нали и на тях трябва да се дава?
Работни дни и години се редят,
печалбарят вече не чувства живота,
пада той във вечен сън -
оставя на своите тъгата и имота.
Жената остава сама с децата.
Малкият вече слуша своя батко,
къщата им малка край реката -
запазва спомена им за татко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никица Христов Все права защищены
