Пожълтява лист,
А е още млад.
Не се откусва още от майчините клони.
Трепери,той унива,
А е още млад-
Не стига сокът,
Които да го храни.
Защо ме караш да умирам бавно?
Животът младост ме убива.
Далеч са покоите на старостта,
Треперещ лист,
В младостта умира,
И няма смисъл да се храня,
Да пия сок от теб.
Горчилка пускаш,
С безразличие ме храниш
И вместо да насищаш,
Бавно ме убиваш.
© Алекс Todos los derechos reservados