Пена - първа хубавела
Пустата му наша Пена,
шеврътлива, нагласена,
всеки в село точи зъб.
Скришом в пазвата наднича,
да му падне – цял ден тича,
като житен клас под сърп.
Тя мотика не похваща,
но намира кой да плаща
сметките й в Хоремаг.
Щом от вкъщи се покаже,
Вуте бърза да намаже
и допре до нея крак.
Че от цялото ни село
тя е първа хубавела,
лична, гиздава мома.
И с червосаните устни,
приповдига мъжки чувства,
за сърцето ú – война!
На кога към блока ширен
на платформата на ЗИЛ-а
тръгва женското звено,
наша Пена край чемшира,
под чадъра се е скрила
с котарачката ведно.
На хорото пък е първа
и до бъдеща свекърва
кърши стана си с мерак.
А подпрял се на бастуна,
Вуте Пена си придумва
да си тръгне с него пак.
Пено, Пено, хубавело,
ти не си за наше село,
а за някое градче,
дето в уличките тихи
ще оставя ярки щрихи
твоето, на ток, краче!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
