Пепел

29 mar 2011, 16:38

Poesía » De amor

511 0 0

ПЕПЕЛ

Гръм разцепва тишината,

руква черен, кървав дъжд,

скрива светлината на луната,

носи мъка, неведнъж...

Душата ми потънала е в пепел,

отломките не успях да събера...

по пътя си трънлив, невесел

срещах разочарования и самота...

Животът се превърна във обител,

във храм на мъка и тъга…

Диляна Пенчева

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.