Пепел
ПЕПЕЛ
Гръм разцепва тишината,
руква черен, кървав дъжд,
скрива светлината на луната,
носи мъка, неведнъж...
Душата ми потънала е в пепел,
отломките не успях да събера...
по пътя си трънлив, невесел
срещах разочарования и самота...
Животът се превърна във обител,
във храм на мъка и тъга…
Диляна Пенчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Пенчева Все права защищены