nyctophilia (Георги)
32 189
11 abr 2015, 19:41

Пепел 

  Poesía » Otra
524 0 5

Преливат в мен излишъци от нищо
и нямам повече какво да дам.
Очите съхнат като пепел от огнище,
свещта угасна в изоставения храм.

За всички мои непроходили молитви
отговорът вездесъщ все беше - Не.
Последният ми ангел се уплаши и отлитна,
останах да се давя сам в калта - на колене.

Нанесе времето кармичен отпечатък
и прекърши лесно недохранената вяра.
Неведомият път за мен е сух и кратък,
дори трохи от тайната вечеря вече няма.

А Бог е крайно въпросително понятие-
в света ми тесен трудно се побира.
На хълма чака непреклонното разпятие,
страха от него все така болезнено умира.

 

https://www.youtube.com/watch?v=zd-PMjLj7vM

© Георги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Опитвам се, Вики, постоянно. Но това усещане често надделява.
    А и сатурновите пръстени ми действат доста неблагоприятно, астрологически погледнато... Благодаря ти за вниманието!
  • "А Бог е крайно въпросително понятие-
    в света ми тесен трудно се побира."
    Дали пък, не е време да си разшириш света!? Поздрави!
  • От мен браво писанчо- мисанчо. Приятна събота и неделя.
  • Благодаря, Младене!
    Стихотворението е писано преди около две години. Израз е на състояние, което не трябва да бъде третирано като константна величина. Просто усещане, отнесено към съответен период.
    Разбира се, че вярата като символ на светлината и надеждата е необходимия елемент за всяко извисивяне. Но тук е разгледан един друг аспект, нейната липсата в трудни за душата състояния, въпроси, съмнения...Част от живота е тази криза на вярата и описването и като такава не би следвало да се тълкува като определящо и отрицателно, просто част от човешката природа.
    Светлината винаги намира път!
  • "Преливат в мен излишъци от нищо
    и нямам повече какво да дам.
    Очите съхнат като пепел от огнище,
    свещта угасна в изоставения храм."

    В тези 4 реда е казано много. Особено интересна е находката:

    "Преливат в мен излишъци от нищо"

    Всъщност това е философска творба, която третира нашата обреченост, неизбежно следствие от "недохранена вяра".
    Заключението ми е, че няма лек срещу това, освен реставрация на вярата. Тя е наложителна и по логически, а и по чисто морално-етични причини.

    Хубаво стихотворение си написал, Георги! Един много интересен замисъл между "непреклонното разпятие" на голготския хълм за всеки един от нас
    и неведомият спасителен път-изход.

    Поздравление и нови творчески инвенции! Светлина и пак светлина от Неговата, чрез която възкръсна, за да разтопи "кармичния отпечатък",
    нанасян от времето.
Propuestas
: ??:??