fire_lovka (Габриела Симеонова)
15 44
18 oct 2008, 21:25

Пепеляшка 

  Poesía
805 0 6

Глуха тъмнина, свети сребърна луна.
Бързи стъпки изкачват мраморните стъпала,
Остро проскърцване - отваря се дъбовата врата.

В процепа от пареща светлина
изгрява образа на Непознатата.
Сред хилядите свещи и кристални светила
тя блести най - ярко - сякаш утринна зора.

Мълчалива тълпа, не помръдват пристигналите гости.
Богати облекла, не прошумоляват скъпите платове.
Каменни лица, нищо не се движи.

Сякаш в балната зала времето спря
още с първата й крачка сред елита на света.
Пристъпва в сияние от приказни слова,
сребриста светлина от нея се излива.

Тиха музика подхващат изкусните музиканти.
Ефирният танц захващат благородниците знатни.
Празничният пир е вече в нейна възхвала.

Бяла маска покрива нежното лице,
но очите й издават мощта на не едно пленено сърце.
Движенията й са лебедова грация,
приближаващият се принц й изказва: "Искрена адмирация."

Подадена ръка дава начало на красива история.
Кръстосани погледи и допрени тела...
Танцът е валс, принцът и принцесата са той и тя.

Дванадесет удара часовникът отброява,
принцесата бърза, вече закъснява.
Отново проскърцва дъбовата врата,
а тя слиза по мраморните стъпала.

Кристална пантофка проблясва самотна в нощта.
Младият принц тича, изпуснал своята любима.
Малката обувчица го спира - път към дамата недостижима.

"Изчезнала внезапно, тъй както и се появила,
ни дума, ни име, само своята обувка оставила" -
гласял царският ферман, издаден на следващият ден,
разпространен из народа, стигнал и до мен.

Кратък разказ за любов голяма,
как случайно срещнали се двама
остават неразделни за цял един живот,

а и след него - заедно в приказките на всеки народ.

© Габриела Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??