Пепеляшка
Глуха тъмнина, свети сребърна луна.
Бързи стъпки изкачват мраморните стъпала,
Остро проскърцване - отваря се дъбовата врата.
В процепа от пареща светлина
изгрява образа на Непознатата.
Сред хилядите свещи и кристални светила
тя блести най - ярко - сякаш утринна зора.
Мълчалива тълпа, не помръдват пристигналите гости.
Богати облекла, не прошумоляват скъпите платове.
Каменни лица, нищо не се движи.
Сякаш в балната зала времето спря
още с първата й крачка сред елита на света.
Пристъпва в сияние от приказни слова,
сребриста светлина от нея се излива.
Тиха музика подхващат изкусните музиканти.
Ефирният танц захващат благородниците знатни.
Празничният пир е вече в нейна възхвала.
Бяла маска покрива нежното лице,
но очите й издават мощта на не едно пленено сърце.
Движенията й са лебедова грация,
приближаващият се принц й изказва: "Искрена адмирация."
Подадена ръка дава начало на красива история.
Кръстосани погледи и допрени тела...
Танцът е валс, принцът и принцесата са той и тя.
Дванадесет удара часовникът отброява,
принцесата бърза, вече закъснява.
Отново проскърцва дъбовата врата,
а тя слиза по мраморните стъпала.
Кристална пантофка проблясва самотна в нощта.
Младият принц тича, изпуснал своята любима.
Малката обувчица го спира - път към дамата недостижима.
"Изчезнала внезапно, тъй както и се появила,
ни дума, ни име, само своята обувка оставила" -
гласял царският ферман, издаден на следващият ден,
разпространен из народа, стигнал и до мен.
Кратък разказ за любов голяма,
как случайно срещнали се двама
остават неразделни за цял един живот,
а и след него - заедно в приказките на всеки народ.
© Габриела Симеонова All rights reserved.
думите Ви ме радват много 
