Пърха в парка пеперуда,

политнала от цвят на цвят.

Напред се спуска като луда,

назад се връща на инат.

Лети, размахвайки крилата,

свободна в земният си път.

На нея радват се децата,

след нея викат и крещят.

Деца щастливи, пеперуди-

това аз искам от света.

Не дни, изнервени и луди,

а доброта и красота.

Не скръб, печал, тъга тотална,

а радост, бодрост и веселие

на всекиго в сърце да пална.

Какво ще кажете-добре ли е?

Явно, пълна съм чочарка,

говоря врели-некипели.

А пеперудите във парка

отдавна май са отлетели!