Отплуват синьо-бели пеперуди
между две разкъсани реки.
Рисуват кръстопъти
със крилете си
и сеят безвъзвратности,
откършени завинаги
от времето.
Вкопчен в сънната артерия
на тишината,
потъва бавно
смисълът вселенски
и се ражда пак,
надбягал глупостта
и недоверията.
А някъде,
между небето и земята,
сънуват тихомълком ветрове
очите тъмни
на напуканите облаци,
на старите,
ненужните коне.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
радвам се, че се отбивате!