gerrda
408 el resultado
Този ден не е сън. И повтаря
твойте дози мечти, но по две...
Този ден е сънят на жътваря,
дето жъне под ясно небе.
Там жътварската струна отваря ...
  408 
Ако е нежна тази нощ над нас
и мислим си, че е далече утрото,
дали ще сгреем дългата тъга
по дланите ни? Вечни. И разлюбени.
Ако сега дъждовно не скърбим ...
  467 
...е дъжд.
Мимолетни лица
образуват посоки
на локвите.
Хлъзгав студ ...
  1008 
  1276 
Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича ...
  1057  11 
Когато те обичам, съм богата
от лятото в очите ти. И пея
за вечните ръце. И за тъгата;
за срещите ни, обозрими в нея...
Когато те обичам, съм сама ...
  1006 
Когато се науча да не вярвам
в изстиналите струни на съдбата,
в живота, обосял и неизстрадал
на нощите, прегърбени, лицата.
Когато се науча да мълча, ...
  1113 
Пространствата изгарят пред очите ми,
когато тишината доловима
се къса в мълчаливи въпросителни
и пари като лед. И като зима.
Безмислени са пустите ни делници, ...
  1054 
дали опроверганият ни сън
е повод за странично очертание
или са бледи гарите отвън
или богати с отчаяние
дали най близкият ни мост ...
  1229  17 
  976 
когато тишината завали
когато нямам време
да отида за чадър
и завали неистово
дъждът ...
  842 
Вали.
Навън дъждът разлива
излъганата меланхолия на дните,
в които не сънувам
и изстивам, ...
  954 
поисках да си сън
и да те няма
без капчица
човечност
без да знам ...
  957  10 
Kогато ти се случвам,
ми е тъжно,
когато ме очакваш,
ме боли.
Пространството ...
  1092  12 
По булеварда на душата ми вървиш
и всички преки са аортни улици,
и всичките ни своеволия – звезди,
опустошили тъжните ни празници.
По вените ми тънки се разхождаш, ...
  993  10 
Зад очертанията на нужната ни същност
дали ще се спасим освободени
от малките ни тъжни тишини
от любовта ни
от ръцете ...
  883 
Измръзнала безкрайна тишина
е тази нежност,
тъжна като джаз.
Като доверие
в секунди светлина, ...
  986 
Защо ли времето не плаче
от паузите на съня.
В релефните очи на здрача
умира паметно звезда.
Защо ли вятърът въздиша ...
  1171 
Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...
  3305  12  23 
Обичам те, когато свършва времето
в очите ти, забравили за мен.
Когато тишината ти премерена
възкръсва във дъха ми уморен.
Обичам те, когато си студен ...
  1280  29 
не е толкова просто
мила
не е толкова просто
ми шепти
замечтания вятър ...
  1110  14 
Така ще те запомня – уморен
от дните некрасиви на живота.
Различен и самотно запленен
от влюбена, но неизлята нота.
Която вместо мене ти е трън ...
  1025 
Понякога се случва да избягаме
на чувствата в поредния завой
и любовта си безпощадно да разкъсваме,
безмилостно във темпериран строй.
Понякога се случва да мълчим, ...
  812 
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Вълните на нощта са черно-бели
илюзии, пулсиращи подкожно,
дозирани самотно в опустели
нюанси на кармична невъзможност. ...
  964 
Кога ще си отидеш най-накрая?
Завинаги, без думи, безпощадно.
От липсата ти искам да узная,
че сън си бил. А в мене да е хладно
за думите, които все пестеше, ...
  1974  10 
Моя синя тъга
мое щастие бяло
влюбено във брега
на съня ми до нямост
всеки миг съм до теб ...
  939 
Като самотен пясък мидени черупки
шлифова времето безплодни чувства.
Щрихована аритмия, на дупки –
как се бродира? Или е изкуство?
Души пленени, тръпнещи в омая, ...
  930 
Танцуват безпризорните сълзи
на утрешния дъжд върху паважа.
Кастрирано мълчание ръми
в ръцете ни, обречени да кажат,
че лятото отдавна не е път ...
  895 
Замръзва всеки звук, когато лятото,
окъпано в агония, мълчи...
Протяга крехка длан към неизпятото
на безвъзвратно опустели дни.
Смаляват се небетата, не дишат, ...
  838 
когато вял е този път
и истинския зов е гол
когато ти
си сам
и съм сама ...
  938 
Аз съм чужда жена. Не докосвай съня ми излишно.
Не изричай по мен недоказани филми и думи.
И недей да ме стопляш като спомен за обич предишен.
И не гледай на нас като нещо, което да купим.
Аз съм друга жена. Не изгаряй дланта ми с угарка от фарс. ...
  939 
Когато се катеря по страха ти
и двете ти ръце са зимен дъжд,
когато чувствата ти са ранени;
когато си помислил, че си мъж.
Когато, без да искаш, ти е смешно. ...
  1118 
да знаеш
когато сънят ми
си прави пристанища
и се рее
когато упорства ...
  1037 
Здравей!
Аз нямам пролет.
Замислена съм.
Нямам и крила.
И знам, че римата ...
  1177  11 
Зад липсата,
където оцелявам,
зад фугите
в редовната вина
намирам те ...
  1087  10 
Понякога те нямам.
И ръмя.
А в колко петолинии
те имам!?
Понякога съм тъмна ...
  855 
Загиват оределите мечти
на всяка нота есен неизменна.
А ние разпокъсано мълчим
в акордите на грапава надменност.
Защото в есента на цигуларя ...
  1083  10 
Омерзената същност на времето
в тежки дози мълчи;
недодялана грубост
дълбае по гребена
на страха. ...
  927 
тя често мечтае за себе си
но вечно отсъства
по спешност
не плаче
не глади пранета ...
  1296 
Кисело слънце виси на комина,
весели облаци тихо горчат.
Лятото кисело се спомина,
шута му би със финес есента.
Кисело зеле с две шепи сланина ...
  1203 
Propuestas
: ??:??