Перо, откършено ранена птица...
Отронена във тъмното сълза
мечтаеше за ярката зведица,
а падна покосена във нощта.

Решила бе звездите да достигне,
така, полека махайки с крилца.
От звезден прах и от лъчи космични
гнездо да свий за своите деца.

Тя мислеше си - ето ги звездите.
Ще полетя час-два и ще съм с тях.
Сбогува се с морето и вълните.
Политна весело без капка страх...

Летя, догдето силите ù в мрака
стопиха се... дори тогаз не спря,
последен мах... Последен стон... атака...
надолу като камък полетя...

"Къде си мислеше да стигнеш, чайко клета?" -
Посрещна я бушуваща вълна.
"Не ти ли стигат брегове, морета...
та тръгна да си търсиш и звезда?

Защо от ятото си се отделяш?
Лети си ниско, сбирай си храна!
Мечтите... За какво да ги споделяш?
Те носят ти несгода и беда..."

Потръпна плахо чайката ранена,
примигна със клепачи... и заспа...
Щастлива, непокорна, извисена,
в съня си срещна своята звезда.

Сънувай, мила птичко, сбирай сили,
че утре те очаква полет нов...
Небето и звездите те закрилят,
нещастна птичка, кръстена "любов"...

-----------------------------------------------

Стихотворението е вдъхновено от една снимка...

Черно перо, приютило една сълза.

Благодаря ти, Лина, че я видях на твоята страница!