Песен
757
0
3
В мириса на люляк ме търси,
на дъното на чая си, изстинал!
На щастието от праха се отърси,
по него моя лик ще е затихнал!
Отвий от бялото онази голота,
която, като слънце те разтапя!
В джобовете на нашите палта, е
пълно с песен, в която ме потапяш.
В късче от деня ме потърси!
Развий на роза пъпката зелена!
От огън пеперудата спаси,
аз съм в крилото й засмено!
В бялата усмивка на дете,
в полета на граблива птица,
открий ме в изгрева на своето небе,
във вярата на римска жрица.
И себе си в мене потърси!
Може накрая и да се намерим.
Че аз тая се в твоите очи,
а те в душата ми са спрели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Todos los derechos reservados
