qhve (Зорница)
66 66
13.06.2007 г., 9:34 ч.

Песен 

  Поезия
603 0 3



В мириса на люляк ме търси,
на дъното на чая си, изстинал!
На щастието от праха се отърси,
по него моя лик ще е затихнал!

Отвий от бялото онази голота,
която, като слънце те разтапя!
В джобовете на нашите палта, е
пълно с песен, в която ме потапяш.

В късче от деня ме потърси!
Развий на роза пъпката зелена!
От огън пеперудата спаси,
аз съм в крилото й засмено!

В бялата усмивка на дете,
в полета на граблива птица,
открий ме в изгрева на своето небе,
във вярата на римска жрица.

И себе си в мене потърси!
Може накрая и да се намерим.
Че аз тая се в твоите очи,
а те в душата ми са спрели.

© Зорница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз съм вятърът в косите на момиче.
    Аз съм слънцето на дълъг летен ден.
    Аз съм шепотът на дъхаво кокиче.
    Ти си краят и началото за мен.
  • "На щастието от праха се отърси,
    по него моя лик ще е затихнал!"Чудесно е!Лирично и наситено с образност.Браво!
  • Много е хубаво!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??