Ако песен запея, ти замълчи

Ако мися за нея, ти замълчи

Ако още съм с нея ти замълчи

Колко искам да пея, а ти да мълчиш

Вятър повея, гората шуми

с полъх отвея стръкчето обич встрани

аз мисля за нея, а пък тя си мълчи

с всяка мисъл копнея, сърцето ми сноп от лъчи

Щом мисля за нея

отново живея

душата ми песен вълшебна запява

и тъгата в миг избледнява

Но стой, спри, престани

мерзавец, проклетник, гадина си ти

къде си когадо им трябва утеха

нали си добър, нали си с тях

а защо те е страх

Бягаш и скиташ

като куче пребито в дъжда се превиваш

и не виждаш ни капка надежда

само душата ти грозна зловеща

в миг се извива в гъста мъгла

за да прекъсне всяка надежда

че ще бъдеш щастлив просто тъка

Ще има борба

ще има и кръв и сълзи

но смисъл ще има ли

когато душата скърби

Ще полегнеш полека

ще изтриеш сълзи

после леко отпуснат

ще притвориш очи

Утрото дойде

с него и тъгата

вятърът не спря

само леко отшумя

Аз бях добър

и тя беше там

аз пак ще запея

но и пак ще съм сам.