Ако песен запея, ти замълчи
Ако мися за нея, ти замълчи
Ако още съм с нея ти замълчи
Колко искам да пея, а ти да мълчиш
Вятър повея, гората шуми
с полъх отвея стръкчето обич встрани
аз мисля за нея, а пък тя си мълчи
с всяка мисъл копнея, сърцето ми сноп от лъчи
Щом мисля за нея
отново живея
душата ми песен вълшебна запява
и тъгата в миг избледнява
Но стой, спри, престани
мерзавец, проклетник, гадина си ти
къде си когадо им трябва утеха
нали си добър, нали си с тях
а защо те е страх
Бягаш и скиташ
като куче пребито в дъжда се превиваш
и не виждаш ни капка надежда
само душата ти грозна зловеща
в миг се извива в гъста мъгла
за да прекъсне всяка надежда
че ще бъдеш щастлив просто тъка
Ще има борба
ще има и кръв и сълзи
но смисъл ще има ли
когато душата скърби
Ще полегнеш полека
ще изтриеш сълзи
после леко отпуснат
ще притвориш очи
Утрото дойде
с него и тъгата
вятърът не спря
само леко отшумя
Аз бях добър
и тя беше там
аз пак ще запея
но и пак ще съм сам.
© Радослав Димитров Все права защищены