4 oct 2020, 23:41

Песен 

  Poesía » Filosófica
422 0 2

 

Ще опитам да ти се представя.
Да се клиширам обаче не мога.
Душата ми, знай, не танцува
на всяка една чута мелодия.

 

Слухтим ние за Песента,
а сме всъщност откъсната нота
и, едва долавяйки шепот,
ний тактуваме някак с живота.

 

С лекота се, уж, композираме,
но копнеем за вдъхновение...
Събираме чужди мелодии,
нареждаме пъзел - "откровение".

 

Но пък нещо все не достига.
Или нещо, изглежда, е в повече...
Току чуеш, намерил си себе си,
а Животът прелистил е нотите.

 

Това съм и аз, нови познайнико.
Някак си се придържам към ритъма,
моля се да не губя ядрото си,
и да помня изсвирените акорди.








 

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С времето човек се научава ясно да чува трите мелодии. Своята, чуждата и общата. Най-приятно е когато две мелодии успешно се слеят да доукрасят общата още повече.
  • Приятно.
Propuestas
: ??:??