Когато е студено,
жар от вулкан ще ти донеса,
за да видя смирено
пожара в твоята душа.
Когато е горещо,
от върховете лед ще ти отчупя,
за видя сърцето копнеещо
и всички дилеми ще срутя.
Когато е пролет
росни цветя ще ти поднеса,
за да видя твоя полет,
сбъднатите чудеса,
отразени във влюбения поглед.
Когато е лято,
за мен и теб ще свия гнездо, ще копнея,
ще го украся с цветна перушина богато,
най-нежната песен за теб ще изпея.
Когато се излюпят децата ни,
ще литна в простора с радостен вик,
добавил надежда в сърцата ни -
благословен божествен миг.
Когато отлетят малчуганите,
ще се свием в гнездото крило до крило.
Нека свистят ураганите!
Ние ще ги посрещнем като едно същество,
любовта на земята попило,
на слънцето най-светлите лъчи,
божественото щастие открило.
Песен любовна във всемира ще звучи...
04 12 2015
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados