16 oct 2013, 21:34

Песен за Виетнам

  Poesía » Civil
542 0 0

Една война в сърцето те прониза.
Ти бе набутана във мръсната война...
И ти се би с отчаян героизъм
и си заслужи мястото в света!

Агресори запретнаха ръкави,
оспориха ти мястото в света,
но ти ги срещна със юмруци здрави!
О, ще те помнят тия господа!

Тук Франция не си спести позора!
Получи ритниците си при Фу...
Гнева на тия мирни хора
за дълго се превърна във тайфун!

И янките със бомби  и ракети
видяха своята невиждана война.
О, новите  агресори проклети
ще имат тука същата съдба!

Аз знам ще победиш, защото ти се бориш,
за своя дом, за своите деца...
О, ти сега с Историята спориш
и имаш зад гърба си хората в света!

Но раните и черните забрадки,
и сълзите във детските очи,
убитите в нестихващите схватки,
кой майчин син сега ще ти плати?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...