Oct 16, 2013, 9:34 PM

Песен за Виетнам

  Poetry » Civic
546 0 0

Една война в сърцето те прониза.
Ти бе набутана във мръсната война...
И ти се би с отчаян героизъм
и си заслужи мястото в света!

Агресори запретнаха ръкави,
оспориха ти мястото в света,
но ти ги срещна със юмруци здрави!
О, ще те помнят тия господа!

Тук Франция не си спести позора!
Получи ритниците си при Фу...
Гнева на тия мирни хора
за дълго се превърна във тайфун!

И янките със бомби  и ракети
видяха своята невиждана война.
О, новите  агресори проклети
ще имат тука същата съдба!

Аз знам ще победиш, защото ти се бориш,
за своя дом, за своите деца...
О, ти сега с Историята спориш
и имаш зад гърба си хората в света!

Но раните и черните забрадки,
и сълзите във детските очи,
убитите в нестихващите схватки,
кой майчин син сега ще ти плати?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...