17 dic 2015, 18:28

Песента на душата

708 0 0

 

      Песента на душата

 

Светлината на твоето тяло,

изпълва моята същност изцяло

и вдъхновена аз летя в простора

и споделям това с всички хора.

Така разбирам за хармонията свята,

виновна за чудесата по Земята.

Сега ми става ясно –

любовта не стои на тясно.

Това е стих за нейния разкош

и как изпълва гръдния ни кош!

Вдишвам смело и творя -

с обич искам да ви заредя,

защото виждам все сърцата свити

заради умници недоразвити.

Те живеят там във висините,

но нарушават ни душите

на нас от низините.

Защо това им харесва?

Нима не обичат?

Защо ги избира народа -

щом не са от неговата порода.

Ситуацията е ясна -

някой ни е хванал на тясно

и чертае гробното ни място.

Обичам ви – ще кажа на всички

хора, дървета и птички.

Обичай – ще кажа на всеки

и нека това да продължи во веки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...