Dec 17, 2015, 6:28 PM

Песента на душата 

  Poetry » Phylosophy
487 0 0

 

      Песента на душата

 

Светлината на твоето тяло,

изпълва моята същност изцяло

и вдъхновена аз летя в простора

и споделям това с всички хора.

Така разбирам за хармонията свята,

виновна за чудесата по Земята.

Сега ми става ясно –

любовта не стои на тясно.

Това е стих за нейния разкош

и как изпълва гръдния ни кош!

Вдишвам смело и творя -

с обич искам да ви заредя,

защото виждам все сърцата свити

заради умници недоразвити.

Те живеят там във висините,

но нарушават ни душите

на нас от низините.

Защо това им харесва?

Нима не обичат?

Защо ги избира народа -

щом не са от неговата порода.

Ситуацията е ясна -

някой ни е хванал на тясно

и чертае гробното ни място.

Обичам ви – ще кажа на всички

хора, дървета и птички.

Обичай – ще кажа на всеки

и нека това да продължи во веки.

© Марияна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??