8 feb 2014, 19:49

Песента на петела

  Poesía
811 0 0

      

                                             

                             Песента на петела Мъж, който никога не е ядосвал жена, се е провалил в живота.                                 Кристофър Морли                                              На разсъмване петлите се раздират.                                          Спазват обичай вековен.                                          Мъжът вкъщи се прибира                                          пийнал, грешен и виновен.                                           Макар да го е правил многократно -                                         вратата бавно ще отвори.                                         Пипа някак непохватно.                                         Ще изпусне нещо, ще събори.                                           Стъпя нежно той на пръсти.                                         Човек да му се чуди.                                         Наум се моли и се кръсти                                         дома да не събуди.                                          В този час наистина съдбовен                                        видът му е трогателен.                                       Когато той е най-виновен,                                       така е най-старателен.                                         Дори такъв да се завръща                                       той все пак всички ще ги сгрее.                                       Благословена е такава къща                                       щом в нея петел пее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....