Дивна е дивна самодива,

коса разпусна, танц затанцува,

танц затанцува, песен запяла,

песен запяла на самодивска поляна.

В очите й болка голяма

и сълзи неизплакани,

а думите й тежки, претежки:

„Либе ле, либе неверно,

кога либе с друга отидеш,

кога либе друга в ръце вземеш,

все либе мене да виждаш,

сърце ти от мъка да се къса

и ръце ти празни да падат...”

И болна е самодива легнала.

На  брега до водата паднала

и сили събрала и във водата влезнала.

Дълбока е вода, голяма

и черна е на Илинден жертви взема...

Жертва ли самодива ще стане

от думи неизказани, от лица много под маска...

И страх в сърцето носила,

макар и на безстрашна да се правила,

Страх за своето либе,

страх за свидна си рожба и още за майци си,

затуй и знаците не разбрала...

От толкова много лъжи на лъжи се научила.

И маска си тя сложила от болката да се предпази...

И към Вселената се обърнала...

Каквото е писано ще стане,

Вселената път ще й покаже, за да събере сърцето си,

на нея тя се молила любимият да й върне и най-накрая да покаже истинакото си лице и да разкрие душата си...

11-06-2019 год.