14 ene 2007, 12:48

Песимист

  Poesía
1.2K 0 8

Песимист

 

Със страданието си, ти тихо си заплакал.

В един  единствен лъч: гори!

Да страдаш тихо, някой сякаш те е обрекъл,

да сънуваш сляпо погледи: гори!

 

Да страдаш тихо, сам-самотен

и болка, нежна, тихо да шурти.

В живота си единствената си мечта - нелепа.

В отчаяние живота да загърбиш ти.

 

Ще станеш някога щастлив!

Криле над теб бял алгел ще разтвори,

очите ще забърше: прогледни!

Над мъката ти ореол ще стори.

 

Не ще повярваш в първия момент.

Чудесата щастие ли носят?

Не ще повярваш, но... поспри!

Щастието ти ще срещнеш: вярвай!

 

Мъката до пепел нека изгори!

Главата ти високо веч ще вдигнеш.

На щастието времето дойде,

а вярата: пази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...