Песимист
Със страданието си, ти тихо си заплакал.
В един единствен лъч: гори!
Да страдаш тихо, някой сякаш те е обрекъл,
да сънуваш сляпо погледи: гори!
Да страдаш тихо, сам-самотен
и болка, нежна, тихо да шурти.
В живота си единствената си мечта - нелепа.
В отчаяние живота да загърбиш ти.
Ще станеш някога щастлив!
Криле над теб бял алгел ще разтвори,
очите ще забърше: прогледни!
Над мъката ти ореол ще стори.
Не ще повярваш в първия момент.
Чудесата щастие ли носят?
Не ще повярваш, но... поспри!
Щастието ти ще срещнеш: вярвай!
Мъката до пепел нека изгори!
Главата ти високо веч ще вдигнеш.
На щастието времето дойде,
а вярата: пази!
© Велина Todos los derechos reservados