Jan 14, 2007, 12:48 PM

Песимист

  Poetry
1.2K 0 8

Песимист

 

Със страданието си, ти тихо си заплакал.

В един  единствен лъч: гори!

Да страдаш тихо, някой сякаш те е обрекъл,

да сънуваш сляпо погледи: гори!

 

Да страдаш тихо, сам-самотен

и болка, нежна, тихо да шурти.

В живота си единствената си мечта - нелепа.

В отчаяние живота да загърбиш ти.

 

Ще станеш някога щастлив!

Криле над теб бял алгел ще разтвори,

очите ще забърше: прогледни!

Над мъката ти ореол ще стори.

 

Не ще повярваш в първия момент.

Чудесата щастие ли носят?

Не ще повярваш, но... поспри!

Щастието ти ще срещнеш: вярвай!

 

Мъката до пепел нека изгори!

Главата ти високо веч ще вдигнеш.

На щастието времето дойде,

а вярата: пази!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...