velina (Велина)
53 1596
Jan 14, 2007, 12:48 PM

Песимист 

  Poetry
911 0 8

Песимист

 

Със страданието си, ти тихо си заплакал.

В един  единствен лъч: гори!

Да страдаш тихо, някой сякаш те е обрекъл,

да сънуваш сляпо погледи: гори!

 

Да страдаш тихо, сам-самотен

и болка, нежна, тихо да шурти.

В живота си единствената си мечта - нелепа.

В отчаяние живота да загърбиш ти.

 

Ще станеш някога щастлив!

Криле над теб бял алгел ще разтвори,

очите ще забърше: прогледни!

Над мъката ти ореол ще стори.

 

Не ще повярваш в първия момент.

Чудесата щастие ли носят?

Не ще повярваш, но... поспри!

Щастието ти ще срещнеш: вярвай!

 

Мъката до пепел нека изгори!

Главата ти високо веч ще вдигнеш.

На щастието времето дойде,

а вярата: пази!

© Велина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??