27 jun 2006, 12:37

ПЕСИМИСТИЧНО

  Poesía
930 0 10

ПЕСИМИСТИЧНО

 

Днес пръскат се витрините от стоки,

но аз оставам винаги отвън.

Цените са отблъскващо високи,

а пълният ми джоб е само сън.

 

Живея, за да бъда съблазняван

с красиви лимузини и разкош.

Издържам и донякъде се справям –

купувам си цигари на рабош.

 

Заобикалям пищните витрини,

понесъл гордо тежкия си кръст.

Съдбата ми такава е с години

и в нея политици имат пръст.

 

Преди Десети нямах нищо свое –

не бях активен, нито комунист,

а след Десети стиска ме застоя

и бавно ме превръща в песимист.

 

Днес пръскат се витрините от стоки,

но аз оставам винаги отвън,

а в парламента приказки "дълбоки",

творят от битието страшен сън.

1992 г.

 Габрово

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е за съжаление....
    Много хубав стих!
  • Точно! Както петинка каза... много ми напомни, но все пак страхотно си го написал, браво!
  • Много хубави стихове!!! Силни!!! Поздрави!!!
  • И аз съм там, и аз, а дето са двама, няма място за песимизъм, нали?
    Хубаво е!
  • Богати са -богатите духом. Това, което имаш в душата си, никой не може да си го купи. Поздрав от мен!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...