1 abr 2020, 12:20

Песимистично-оптимистична сюита

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Отдавна беше – сякаш век изтече

от първите надежди звездни.

Очаквах, че ще стигна надалече,

а стигнах до ръба на бездна.

 

Ужасно е. Безпомощно се лутам,

за болната душа да търся билка.

Мечтата ми за щастие се срути,

реката се напълни със мътилка.

 

За миг се вслушах – чуваше се песен,

мелодия, която тъй обичам,

но бързо долових, че тя се смеси

със странен хор от звуци хаотични.

 

Лъчът се скри – мъглата ме обгърна,

докосва ме със лепкава ръка

покрива ме със свойто наметало

и чак до хоризонта – все така...

 

Светът захлупен с тежък похлупак,

насам-натам се движат силуети,

в едно се сливат белота и мрак

и само някъде далече нещо свети...

 

Едва-едва пробива тъмнината

и в хаоса посока очертава.

Аз търся пътя си в мъглата – ще го намеря ли?

Не се предавам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Данчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...