1 апр. 2020 г., 12:20

Песимистично-оптимистична сюита

1.1K 0 0

Отдавна беше – сякаш век изтече

от първите надежди звездни.

Очаквах, че ще стигна надалече,

а стигнах до ръба на бездна.

 

Ужасно е. Безпомощно се лутам,

за болната душа да търся билка.

Мечтата ми за щастие се срути,

реката се напълни със мътилка.

 

За миг се вслушах – чуваше се песен,

мелодия, която тъй обичам,

но бързо долових, че тя се смеси

със странен хор от звуци хаотични.

 

Лъчът се скри – мъглата ме обгърна,

докосва ме със лепкава ръка

покрива ме със свойто наметало

и чак до хоризонта – все така...

 

Светът захлупен с тежък похлупак,

насам-натам се движат силуети,

в едно се сливат белота и мрак

и само някъде далече нещо свети...

 

Едва-едва пробива тъмнината

и в хаоса посока очертава.

Аз търся пътя си в мъглата – ще го намеря ли?

Не се предавам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Данчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...