Петък беше,
неуморно сърцето туптеше,
Наивна, нежна, чакаща жена
с чаша вино в ръка..
Две очи чаровни,
поглед рязък, спусната коса
и "маска" на обичана жена.
И усмивка, скрила в себе си болка,
предателство, самота..
Голота в мразовита нощ,
светлина, отразяваща
материалността
- компасът на света!
Петък беше,
сърцето неспирно туптеше!
Жена, уж свободна,
изпитала горчивина,
попаднала в капан на любовта...
В кръг необратим е
и отново с чаша вино във ръка...
На където и да поеме,
тя все се връща в онзи Петък,
с образ на "обичана" жена.
До следващият път,
до следващата спирка...
До края!
© Александра Ласкова Todos los derechos reservados