Петък, пазарен ден
/акростих/
Пътува през пресъхналото лято.
Една жена избрала любовта.
Тъгата проснала си на земята.
Ъглите притъпила на страха.
Към своят свят тя крачи закъсняла,
Промяна да поиска, да прости.
Ангелски разтворила крилата,
Зовът сърдечен да не приглуши.
А бе красива тя, но много болна.
Разяждаше я туморът без жал.
Единствената мисъл животворна
Напомняше за в детството пазар.
Да, петъчен той беше и вълшебен,
Едничък що предлага чудеса
Надеждата и в него бе последна....
/здраве да си купи и вода/.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
