Петък, пазарен ден
/акростих/
Пътува през пресъхналото лято.
Една жена избрала любовта.
Тъгата проснала си на земята.
Ъглите притъпила на страха.
Към своят свят тя крачи закъсняла,
Промяна да поиска, да прости.
Ангелски разтворила крилата,
Зовът сърдечен да не приглуши.
А бе красива тя, но много болна.
Разяждаше я туморът без жал.
Единствената мисъл животворна
Напомняше за в детството пазар.
Да, петъчен той беше и вълшебен,
Едничък що предлага чудеса
Надеждата и в него бе последна....
/здраве да си купи и вода/.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
