20 сент. 2020 г., 23:20

Петък, пазарен ден 

  Поэзия
403 0 7

/акростих/

 

Пътува през пресъхналото лято.
Една жена избрала любовта.
Тъгата проснала си на земята.
Ъглите притъпила на страха.
Към своят свят тя крачи закъсняла,
Промяна да поиска, да прости.
Ангелски разтворила крилата,
Зовът сърдечен да не приглуши.
А бе красива тя, но много болна.
Разяждаше я туморът без жал.
Единствената мисъл животворна
Напомняше за в детството пазар.
Да, петъчен той беше и вълшебен,
Едничък що предлага чудеса
Надеждата и в него бе последна....

/здраве да си купи и вода/.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Деа, Ирка, благодаря за прочита и съпричастността.
  • Как може един пазарен ден, а хиляди емоции. От жизненост, до тъга, та чак до безнадеждие.
  • Никога не знаеш какво вълшебство е скрито в "пазарният ден"...
  • Благодаря за прочита и коментарите, Светли, Дени и Теди! Радвам се, че стихът ми ви е докоснал.
  • Много силно, усещам го с всичките си сетива! Преди години "петъчния пазар" го открих в душата си и от тогава пазаря само най-доброто, за "дрънкулки" не давам енергия! Поздравления, силен стих!🍀🍀🍀
  • Ох.. Танче..
  • Когато се слеем с другите хора, болката преминава и тяхната светла аура ни влияе благотворно, което подпомага и изцелението. Чудесата съществуват, да повярваме в тях с цялото си същество! 🍀
Предложения
: ??:??