28 ene 2010, 9:04

Пианото във центъра на сцената

  Poesía
1K 0 0

Пианото пращи във центъра на сцената.

Пианото сподавено ридае

и мятайки искри, изгаря във стенание.

Минутите се бесят, секундите – разстрелват

 и времето изчезва във задкулисен мрак.

Пианото гори във центъра на сцената

 и струните се късат в такт.

На сцената – искри, пожар и музика,

 хаос, подреден от пламъка.

Изгаряща по-силна винаги е нотата,

по-истинска в жарта, във огъня.

 

Ясно е едно – и ний ще изгорим,

ще разпилеем прах по сцената.

Ще я изметат  грижливо и ще я изхвърлят,

щом напълно спре кръвта във вените.

 

И ние ще изчезнем бавно и напълно,

като пиано в зала с малко публика,

 но дали в смъртта ще глъхнеме безмълвно,

или по струните ни ще трепери музика?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...