28.01.2010 г., 9:04

Пианото във центъра на сцената

1K 0 0

Пианото пращи във центъра на сцената.

Пианото сподавено ридае

и мятайки искри, изгаря във стенание.

Минутите се бесят, секундите – разстрелват

 и времето изчезва във задкулисен мрак.

Пианото гори във центъра на сцената

 и струните се късат в такт.

На сцената – искри, пожар и музика,

 хаос, подреден от пламъка.

Изгаряща по-силна винаги е нотата,

по-истинска в жарта, във огъня.

 

Ясно е едно – и ний ще изгорим,

ще разпилеем прах по сцената.

Ще я изметат  грижливо и ще я изхвърлят,

щом напълно спре кръвта във вените.

 

И ние ще изчезнем бавно и напълно,

като пиано в зала с малко публика,

 но дали в смъртта ще глъхнеме безмълвно,

или по струните ни ще трепери музика?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...