21 may 2023, 14:16

Пиеса

676 1 2

 

 

Отлита времето, не се бори с него

Не го проклинай, няма да се върне

А остави във него нещо ценно

Което някой някога ще в теб ще зърне.

 

Какво като си ти, какво като си нещо?

И твоят ден ще дойде някой ден

Ще е студено или пък ще е горещо,

Ще си отидеш щастлив или пък огорчен.

 

Ще се заеме мястото от някой,

Дошъл за малко, само за пиесата.

Ще изиграе ролята, о жалко,

Че ще си остане само с надеждата.

 

Ще броди впит в материята, като кърлеж,

като отпечатък някакъв във времето,

а после ще възкръсне бърже-бърже,

но горе някъде далеч от егото.

 

Ще си направи равносметка на живота,

Който изживял е долу в мрака,

Ще си промени програмата към честота висока

И пак ще се завърне в полумрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът е нашата игра в пиеса на сцената на Земята! Поздравления!
  • Чудесно написано!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...