21 may 2023, 14:16

Пиеса

678 1 2

 

 

Отлита времето, не се бори с него

Не го проклинай, няма да се върне

А остави във него нещо ценно

Което някой някога ще в теб ще зърне.

 

Какво като си ти, какво като си нещо?

И твоят ден ще дойде някой ден

Ще е студено или пък ще е горещо,

Ще си отидеш щастлив или пък огорчен.

 

Ще се заеме мястото от някой,

Дошъл за малко, само за пиесата.

Ще изиграе ролята, о жалко,

Че ще си остане само с надеждата.

 

Ще броди впит в материята, като кърлеж,

като отпечатък някакъв във времето,

а после ще възкръсне бърже-бърже,

но горе някъде далеч от егото.

 

Ще си направи равносметка на живота,

Който изживял е долу в мрака,

Ще си промени програмата към честота висока

И пак ще се завърне в полумрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът е нашата игра в пиеса на сцената на Земята! Поздравления!
  • Чудесно написано!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...