Пиеса
Отлита времето, не се бори с него
Не го проклинай, няма да се върне
А остави във него нещо ценно
Което някой някога ще в теб ще зърне.
Какво като си ти, какво като си нещо?
И твоят ден ще дойде някой ден
Ще е студено или пък ще е горещо,
Ще си отидеш щастлив или пък огорчен.
Ще се заеме мястото от някой,
Дошъл за малко, само за пиесата.
Ще изиграе ролята, о жалко,
Че ще си остане само с надеждата.
Ще броди впит в материята, като кърлеж,
като отпечатък някакъв във времето,
а после ще възкръсне бърже-бърже,
но горе някъде далеч от егото.
Ще си направи равносметка на живота,
Който изживял е долу в мрака,
Ще си промени програмата към честота висока
И пак ще се завърне в полумрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Hristov Всички права запазени
