hari36 (Hristo Hristov)
107 39
21.05.2023 г., 14:16 ч.

Пиеса 

  Поезия » Философска
316 1 2

 

 

Отлита времето, не се бори с него

Не го проклинай, няма да се върне

А остави във него нещо ценно

Което някой някога ще в теб ще зърне.

 

Какво като си ти, какво като си нещо?

И твоят ден ще дойде някой ден

Ще е студено или пък ще е горещо,

Ще си отидеш щастлив или пък огорчен.

 

Ще се заеме мястото от някой,

Дошъл за малко, само за пиесата.

Ще изиграе ролята, о жалко,

Че ще си остане само с надеждата.

 

Ще броди впит в материята, като кърлеж,

като отпечатък някакъв във времето,

а после ще възкръсне бърже-бърже,

но горе някъде далеч от егото.

 

Ще си направи равносметка на живота,

Който изживял е долу в мрака,

Ще си промени програмата към честота висока

И пак ще се завърне в полумрака.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Животът е нашата игра в пиеса на сцената на Земята! Поздравления!
  • Чудесно написано!
Предложения
: ??:??