4 feb 2005, 0:45

Писанията на една луда

  Poesía
1.3K 0 0

Вървя, а стъпките ми оставят
невидими за очите следи,
за да може отново по нишката
утре тялото да върви.

И да гледа
усмихнатите тъжни лица,
(или пък обратното беше?)
И да се надява да са щастливи
тези сърца (които ги носят).

..Да слуша,
хорските смесени гласове,
молейки се да не съществуват,
прокрадващите се в тях бесове.

Да долавя -
разпростряната, стелещата се
до периферията на света
човешка действителност,
в която нерядко между душа и душа
има огромна, непреодолима
и вечна стена.

И уморено...
...вечерта да се прибира,
да застава под звездите,
чакайки пристигането на Луната,
хванала горчивата си участ за ръка,
да раздава от лъчите,
носещи усещане за странна
и самотна някак топлина..
Да раздава.. само на безсънните
и лудите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...