Посветно на Младен Мисана
С треперещи ръце във самота
посягам аз към листа дето кътах,
че кой поет днес пише на листа
и кой в слова излива свойта мъка?!
А казват, че макар и вечно сам
все мястото в душата на поета,
заето е от кой ли аз не знам,
но знам, че любовта му - неприета,
в нощта му не оставя миг покой,
слова реди, блуждае в свойте мисли,
а чувствата в словестния порой
душата му от мъка ще пречисти!
Пиши, Поете,....не заспивай пак
и тази нощ със чувствата минорни,
звезда в небето ще ти бъде знак,
а думите с лечебност благотворни
ще водят те, перото в мрачен път,
словата на листа ще се подреждат,
очите недоспали ще кървят,
а чувствата ще дават пак надежда!
И като теб, Поете, ще опитам аз
във стиховете болка да разкрия,
в зората на предутринния час,
от музата с блаженост да отпия!!!
12.11.2016 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados
И накрая / но не и по важност/ нека стихотворението ми бъде поздрав и посвещение за всички мои Приятели и Поети тук, без Вас едва ли щях да съм тук, да преосмисля себе си и да бъда този човек, който съм!
Дълбок поклон пред всички Вас, Поети, Приятели!!!