Писмо...

Имам чувство, че е дошло времето, точният момент

да се погледне на истината във очите.

Извънредно и без да се поколебае,

дълбоко, както никога преди,

да се влезне във скритите части на своето сърце,

там, където се намират дълго желаните отговори!

Мина дълго време от твоето последно казано Обичам Те!

Май още го чувам в ушите, сякаш сега ми го казваш,

но може би чувам това, което аз искам или желая да чуя.

Объркан съм, просто нямам мира на душата ми,

дали изчезна магията на нашата любов, любима,

или просто и двамата дойдохме до центъра на нашите желания.

Толкова съжалявам и се срамувам,

защото нямам смелост право в очите да ти кажа колко те обичам,

а не като последния крадец през нощта,

пиша ти писмо, което знам,

с първите лъчи на сутринта отново ще разкъсам на парчета,

така че следващата вечер пак ще ти пиша, и отново, и отново!!...