31 jul 2019, 8:10

Писмо до компютърен вирус

  Poesía
541 0 0

Хей, Паскуалина,
всеки ден пишеш
астропрогнози
и ми ги пращаш!
Тъй упорито!
Със предсказания
колко промени
зреели, сякаш 
ябълки златни
в нощните бездни;
та да ги чакам!
И ми вещаеш
нови и нови 
астронадежди -
астроважащи,
астрообсебващи,
сякаш компютърен вирус
ги генерира,
мама му стара!

 

Хей, Паскуалина,
как не се сещаш,
нямам желание
да преповтарям, 
сякаш с изтрити 
чипове, всяка
своя погрешност!
Докато чакам, 
той и животът
взел, че утекъл!
Взел, че се скапал!

 

Ех, Паскуалина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...