Хей, Паскуалина,
всеки ден пишеш
астропрогнози
и ми ги пращаш!
Тъй упорито!
Със предсказания
колко промени
зреели, сякаш 
ябълки златни
в нощните бездни;
та да ги чакам!
И ми вещаеш
нови и нови 
астронадежди -
астроважащи,
астрообсебващи,
сякаш компютърен вирус
ги генерира,
мама му стара!

Хей, Паскуалина,
как не се сещаш,
нямам желание
да преповтарям, 
сякаш с изтрити 
чипове, всяка
своя погрешност!
Докато чакам, 
той и животът
взел, че утекъл!
Взел, че се скапал!

Ех, Паскуалина...