Бленувах те в предутринна мечта
така неземна
и Вятър роши меката коса,
бретона черен.
Попитах Вятъра: „Коя е тя?“
Съвсем културно,
а той ми отговори: Я си я...
и нецензурно...
Нали затуй са ветровете, уж
да ни помагат,
а не да грабват шапките ни дуф...
и да ги няма ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse