Писмо до Урагана
Бленувах те в предутринна мечта
така неземна
и Вятър роши меката коса,
бретона черен.
Попитах Вятъра: „Коя е тя?“
Съвсем културно,
а той ми отговори: Я си я...
и нецензурно...
Нали затуй са ветровете, уж
да ни помагат,
а не да грабват шапките ни дуф...
и да ги няма
Изпратих аз оплакване - молба
до Урагана,
но не надявах се, че някога това
декиш ще хване.
Да... офисът работел им добре,
измама няма.
Пристигна с пощенския Вихър писъмце
от Урагана.
"Той, Вятърът е с тъмно досие,
но без да мрънка,
сам, лично вкъщи ще ви принесе
човека търсен."
Сега си тука... Браво и какво?
Но пак е нещо,
не питам кой ли вятър и защо
те е донесъл.
Е... ако толкова закъсаме я с теб,
проблеми няма.
Ще трябва пак да драсна някой ред
до Урагана.
© Антон Донев All rights reserved.
до Урагана 
