22 dic 2014, 14:01

Писмо на Малкия Самотник до Дядо Коледа

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

                                               Писмо на Малкия Самотник

                                                        до Дядо Коледа

                                                 

                                                       Мили Дядо,

                                                       пише ти една сирота,

                                                       подхвърлен или даден

                                                       в дом за деца.

                                                       Не съм продаден 

                                                       като други

                                                       за черпак храна

                                                       от майка невръстна

                                                       в чужда страна,

                                                       но с чужди дрехи

                                                       съм облечен,

                                                       облечен и обут

                                                       и пак ми е студено.

                                                       Сякаш съм, Дядо, съблечен

                                                        без топлината

                                                        на майчиния скут.

                                    

                                                        Мили Дядо,

                                                        от света децата

                                                        сигурно изпратили

                                                        са си писмата

                                                        да им изпълниш

                                                        желания различни -

                                                        големи, малки

                                                        и прилични.

                                                        И аз ти пиша

                                                        за една мечта,

                                                        да я сбъднеш, Дядо,

                                                        веднага!

                                                        Вест някаква изпрати ми

                                                        или направо доведи ми

                                                        татко и майка

                                                        край коледната елха!

                                                        Да съм и аз, Дядо,

                                                        със семейство в нощта!

                                                               

                                                                 Подпис: Малкият  Самотник                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Гали,доброто и злото са на кантар и не трябва да забравяме, че се редуват! Благодаря ти за точните думи!
  • Чудесно! Трябват ни повече такива стихове, които да ни напомнят, че трябва да ценим нещата, които обикновено приемаме за даденост, защото на светя има и много дълбоки страдания.
  • Благодаря за поздрава,Пламена!
  • Много реален, истински и докосващ стих!
    Докато някъде има хора,които се чудят
    с какво още да се поглезят, там някъде
    около нас живеят едни малки, изстрадали душици,
    които мечтаят само за малко топлина и обич!

    Поздрави за силния стих, Никола!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...