Писмо от чужбина
Мамо, тате и Мурджо игриви,
аз си мисля за вас – нощ и ден,
дните в гърлото съхнещо скривам
и във всеки миг вие сте с мен.
Да, добре съм, работя, печеля
с чест и пот - уморени пари,
имам покрив, с живота се боря,
нямам дългове, кътам дори.
Сутрин спомен очи ми отваря:
как се връщам на село по здрач,
уж на чужд език думи повтарям,
а на български пея до плач...
Няма как да си дойда, простете,
трябва сметки да плащам, кола,
но на дядо пари занесете -
да не мръзне без печка в снега.
Ще сполуча, тук всеки успява,
щом е честен, работи с мерак,
но България как да забравя,
и градината, родния праг...
И жена си намерих, красива -
работлива, къщовна, добра...
Тате, мамо и Мурджо игриви,
Бог ми даде родина сега...
а когато умирах от бедност
и крадях от мечтите трохи,
бях един млад човек непотребен,
хвърлящ семе във сухи лехи...
Бях загубен, макар че ви имах,
всяка пролет с бадема цъфтях
и се радвах на лято и зима,
но сега станах мъж и разбрах...
Във България всичко е чудно,
но държавата мащеха е
и сега тук оставам, залудо -
емигрант със отнето сърце...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
